Автор Тема: За реална защита на клиентите на банки – пакет от 7 законодателни мерки  (Прочетена 4127 пъти)

kaufer

  • Редовен потребител
  • ***
  • Публикации: 161
    • Профил
За реална защита на клиентите на банки – пакет от 7 законодателни мерки
22 октомври 2013 г. в 21:49

ПОДПИСКА

За реална защита на клиентите на банки

 

    Банките в България извличат по 400 млн. лв. годишно от кредитополучатели, свръх и над договорените плащания по договори за ипотечни и потребителски кредити. Това става с едностранно, произволно повишаване на лихви, след като кредитите вече са били отпуснати.
    За тези нелегитимни практики те вече са осъдени многократно на първа инстанция от различни съдилища у нас. Най-чести клиенти на съда са Пощенска банка и Уникредит Булбанк – по 12 пъти всяка, в т.ч. с влезли в сила решения.
    Регулаторите, БНБ и КЗП, са изобличени за негласно съдействие на клептобанкирането и нехайство към вменените им със закон задължения.
    Кредитополучателите и потребителите на финансови услуги въобще, са лишени от действена, ефективна извънсъдебна защита, а гарантираната от държавата чрез съда такава е силно затруднена.
    Нещо повече, Законът за потребителския кредит, в сила от 2010 г. легализира едностранното повишаване на лихви както за потребителски, така и за ипотечни кредити.
За слагане край на порочните практики на банките и възстановяване конституционно гарантираната равнопоставеност между търговци на финансови услуги от една страна и техните клиенти от друга, група общественици и представители на неправителствени организации предлагаме
пакет от 7 законодателни мерки.
Обществеността трябва да следи овластените, както и опозиционни политически партии и формации за отношението им към тези мерки. Всяко частично и неточно изпълнение на тези мерки ще е сигнал за това, че съответната политическа сила загърбва интересите на потребителите и обслужва банковото лоби.
Подкрепете тези мерки за да не бъде ощетяван кредитополучателя в България, а банките да се “обогатяват без правно основание”.

    Любомир Христов, ChFC – ИДФК (www.idfk.org)
    Богомил Николов, “Активни потребители” (www.aktivnipotrebiteli.bg)
    проф. Кръстьо Петков, експертно сдружение ГЛАС
    Георги Атанасов, Български Финансов Форум, (http://bfforum.org )
    адв. Веска Волева (www.advokatvoleva.com )
    адв. Валентина Иванова, Български Финансов Форум, (www.lex.bg/members/justus)
    Десислав Данов, Български Финансов Форум, (http://bfforum.org )
    Васил Кендов (www.angrysheep.org)
Първо излагаме 7-те мерки в резюме, а после: подробно съдържание и обосновка на първата и втората мерки.
Седемте, ясни и изпълними в разумен срок мерки са, за прекратяване на клептобанкирането в България:

1. Пазарен референтен лихвен процент. Ефект: занапред банките няма да променят едностранно лихвите по кредити . Незабавно ще намали вноските по съществуващите кредити  с между 100 и 600 лв. месечно Това са сумите, които както показва съдебната практика, банки събират без правно основание. Изисква промяна на една дефиниция в Закона за потребителския кредит.

2. Промени в Гражданския Процесуален Кодекс (ГПК): в чл. 417, т. 2, чл. 435, ал. 2,  чл.47 ал.7, чл.380, ал. 3 и чл.381 ал.1 ГПК с цел защита правата на кредитополучатели, изпаднали в затруднение, предотвратяване съденето без знанието на клиента и реализиране правото на справедлив процес, в т.ч. чрез колективни искове.

3. Забрана на такса "предсрочно погасяване" след първите 12 вноски. Ефект: възможност на клиентите за рефинансиране при по-изгодни условия и стимулиране на конкуренцията между банките.

4. Закон за финансов омбудсман – орган за извънсъдебно решаване на спорове между банки и други финансови институции и техните клиенти. Ефект: бързо и безплатно за клиентите решаване на спорове извън съда с възможност за получаване на парична компенсация. “Отдел” в КЗП не е подходящ. Подходящ е самостоятелен Финансов Омбудсман,  отчетен пред Народното събрание, а не пред БНБ или министерство и отговорящ на критериите за членство в Европейската система на финансови омбудсмани FIN-NET. КЗП не изпълнява тези критерии и всеки нейн отдел би продължил да служи единствено за заблуда на обществеността.

5. Закон за несъстоятелността на физическите лица, с който да се разграничат тези, които не искат да обслужват дълговете си, от тези, които наистина не могат. Това ще даде шанс на последните за ново начало. Такива съществуват или се обсъждат в момента в 24 от 27-те страни-членки на ЕС.

6. Учредяване на ефективен регулаторен орган извън БНБ за регулиране на търговските практики на банките и другите финансови институции. Този орган да има право да издава Наредби и предписания, с които да не допуска и да сакнционира подвеждащи и измамни практики на финансовите институции. Така както прави всеки сериозен регулатор. КЗП не е такъв регулатор в сферата на финансовите услуги - не може да приема наредби.

7. Предоставяне защита на малките и средни предприятия – кредитополучатели, еквивалентна на защитата на потребителите като върху тях се разпространи действието на разпоредбите на Закона да защита на потребителите и Закона за потребителския кредит.

Специално, по т.1

Дефиницията на референтен лихвен процент от Закона за потребителския кредит трябва да гласи: «"Референтен лихвен процент" е лихвеният процент, използван като основа за изчисляване на приложимия лихвен процент, който произтича от общодостъпен източник, който може да бъде проверен от двете страни по договор за кредит и върху който нито една от страните не може да влияе.» Тя вече съществува в правния мир – в Закона за платежните услуги и платежните системи.

Специално, по т.2

2. Промени в Гражданския Процесуален Кодекс (ГПК): в чл. 417, т. 2, чл. 435, ал. 2, от чл.47(7) ГПК, чл.380, ал. 3

2.1 Отмяна на думите “и банките” в чл. 417, т. 2 от ГПК и даване възможност на длъжници да повдигат иск за неравноправни клаузи в договора за кредит, с което изпълнителното производство се спира. В съответстие с европейското право, разтълкувано от Съда на Европейския съюз през март 2013 г. Ефект: Стимулиране на банките към отговорно кредитиране и внимателна оценка кредитоспособността на клиента преди отпускане на заем.

2.2 Промяна на чл. 435, ал. 2 от ГПК, с оглед даване на възможност за длъжника да да обжалва цената на продаваемия имот. Ефект: Предотвратяване на възможността банките да продават обезпечения на свързани лица на цени под пазарните като оставят непокрития дълг в тежест на клиента.

2.3 Премахване от чл.47(7) ГПК (отнасящ се до призоваване и уведомяване чрез залепване на уведомлението) на думите “както и за връчване на заповед за изпълнение”

Ефект: Отнема се възможността за злоупотреба с процесуални права и груби нарушения при призоваването и се възстановява възможността за реална защита на правата и интересите на ответника в заповедното и изпълнително производства. Така ще бъде решен проблемът с поставяне на гражданите пред свършен факт – на влязъл в сила съдебен акт и изпълнителен лист, при незнанието им за извършване на действия срещу тях, а в редица случаи – дори извършена публична продан на имуществото им без тяхно участие.

2.4. Отпадане на ал.3 от чл.380; и на изречението “съдът служебно проверява възможностите на лицето или лицата, предявили иска, сериозно и добросъвестно да защитят увредения интерес и да понесат тежестите, свързани с водене на делото, включително разноските” от ал.1 на чл.381 ГПК и разширяване обхвата на действие на чл.164(1)т.7 ЗЗП върху повече потребителски организации чрез промяна критериите по ал.2 от същия текст за включване в списъка на такива организации, изготвян от Министъра на икономиката;

Ефект: Премахват се административните и процесуални пречки пред реализация на защита на правата на потребителите пред съда чрез института на колективните искове, което ще доведе до по–бързо, по–пълно и ефективно и рационално разрешаване на проблемите в сферата на кредитирането, особено за заварените към настоящия момент случаи.

7.10.2013 г.,

София