Искам да ви представя следният случай, в който бяхме ощететни финасово и морално от верига магазини БИЛА по времето Коледа и новогодишните празници в навечерието на 2009 година.
На 27 декември 2008, наша семейна приятелка ни подари кутия шоколадови бонбони - Ferrero Rocher – след неприятния инцидент свързан с тях, разбрахме, че бонбоните са купени и донесени от Гърция, където понастоящем работи нашата приятелка.
След като ни бяха подарени бонбоните ни се налжи да минем през магазин БИЛА в град Плевен, за да напазаруваеме продукти за празниците. По това време вече бяхме изяли няколко бонбона от кутията. При влизането ни в магазина нямахме 0.50 стотини на разположение, за да оставим багажа си в багажните клетки, а и не сме знаели, че трябва да се отиде на касата, да ни развалят пари или да ударят печат на стоката. Мислейки, че след като веднъж са платени тези бонбони и са минали през скенер, който ги е маркирал като платени, не мислех, че би имало проблем да вляза с тях на територията на магазина (по това време, все още не знаех, че бонбоните са закупени в Гърция).
По време на покупките дори не съм се доближавала до щанда с шоколодвите бонобони.
При отиването ми на касата, за да платя покупки на стойност от около 50 лева, майка ми си отвори чантата пред служителя на касата, за да покаже, че няма нищо, което да сме се опитали да изнесем незакнно. Вътре бяха и бонбоните Ferrero Rocher. Служителят на касата каза, че те също продават такива бонбони в магазина и ги поиска, за да ги маркира на скенера. Не мислейки, че ще има каквито и да било проблеми ги предоставихме, и при маркирането бяха отчетени като неплатена стока и служителят ни никаза, че са от магазин БИЛА и трябва да бъдат платени.
Ние реагирахме, като изтъкнахме фактът, че тези бонбони не са купени от тях, а те ни попитаха как ще докажем, че не са купени от тях. Обикновено, когато ти подаряват нещо, не ти го дават с касова бележка, така че беше нормално да нямаме такова досказтелство с нас, а и едва ли някой би си мъкнал бележките от Атина до Плевен. Моят отоговор беше, че няма как аз лично да го докажа, но предпложих, че след като имат охранитлени камери в магазина могат да бъдат прегледани записите и да се види дали дори сме се доближавали до щанда с бонбоните и дали сме се опитали да откраднем тази стока. При тази ситуация тя се обади по телефона и дойде човек, който започна да ни обяснява, че не можем да изискваме преглеждане на камерите, защото право на това имало само полицията. В последствие разбрахме, че това е управителят, който не се представи като такъв. Обясни, че не можело заради всеки клиент да проверяваме камерите. Разговорът продължи в този тон около 20 минути, като аз исках да прегледаме записите от камерите, а той ми обясняваше, че не можело да се направи това и трябва да заплатим бонбоните. Не можело аз да влизам в тази стаичка, където са камерите, защото там можело да влиза само полиция. Тогава му предложих да отиде да провери сам, но той отказа. На въпроса ми, защо са сложили тези камери той отговори, че са за тяхна собствена сигурност. Каза, че едиснтвеният начин при който могат да се проверят камерите е да дойде полиция и да провери. След като им предложихме да извикат полиция, те казаха, че „проблемът не е точно такъв”, защото те сигнализарали полицията, само за кражба, а случаят не бил точно такъв. Уведоми ни, че записите от камрите се пазят един месец.
След двадесетина минути безполезно препиране, изнервени, че вечерта ни върви към провал, решихме да платим тази стока, а те ни казаха, че с касовата бележка можем да подадем жалба в полицията ако желаем. Цената на бонбоните беше 8.99 лв.
След като напуснахме магазин БИЛА и се прибрахме в къщи, се обадихме на полицията, и оттам ни отговориха, че случаят не е от тяхната компетенция, а от компетенцията на Българска Национала Асоциация на Потребителите.
Незнаейки какво да направим в този случай, решихме да търсим правата си по всички възможни начини, защото смятаме, че представителите на магазин БИЛА разчитаха точно на това, че няма да се борим за правата си и дори не си направиха елементарния труд, да проверят камерите, за да разберат дали не обвиняват несправеливо клиенти на магазина. Да не говорим, че е крайно унизително да те обвинят в кражба пред пълен магазин и да се държат с теб като с някакво изпаднало същество, което няма никакви права, докато все пак ти си Клиентът с главно „K”. Колкото да фактът, че сами им показахме чантата, в която беше въпросната стока, едва ли подлелжи на въпрос това, че ако бяхме решили да крадем, едва ли щяхме да го направим.
Ние смятаме, че е крайно време всеки човек в България да търси правата си незвисимо дали става дуа за покупка в магазин за 9 или 999 лева или заради това, че са му нарушени други изконни права. Докато не се научим да се борим докрай за „дребните” 9 лева, когато сме ощететни неправомерно, няма да можем да защитим и 999-те лева...независимо в какво са вложени.
