Днес, 27.11.2008г., малко след 18 ч., реших след края на работния ден да напазарувам в един от многото магазини, близо до вкъщи. За съжаление изборът ми се спря на магазин от веригата 345... оня, дето се намира на ул.Веслец (близо до Дондуков). По принцип съм пазарувал винаги от другите вериги, но този път пътят ми за вкъщи минаваше през този магазин. Исках да си купя една зелка, за да си направя поредната салатка... едно малко утешение за края на един тежък работен ден... както и да е...
Влязох в магазина и естествено се насочих към \"сектора\" със зеленчуците. Стигнах до зелето, но не видях никъде етикет с обявената цена за килограм. Тъй като реших, че просто аз не мога да я видя (а не че просто никой не си е направил труда да я слага), започнах като изследовател да оглеждам всеки квадратен милиметър наоколо. Не видях къде \"домакините\" са скрили табелката с цената. След като се убедих, че такава въобще няма започнах да се оглеждам за служител на магазина, когото мога да попитам. Естествено единствените хора, които бяха там, бяха двете касиерки (естествено веригите магазини не поддържат състав от други служители... нормално). Едната от двете касиерки беше доста заета, обслужваше цялата опашка от чакащи мирно и кротко реда си клиенти. Другата обаче се суетеше около работното си място, може би имаше някакъв проблем с машината, нямаше как да знам. Естествено реших, че е по-удачно да попитам нея, вместо другата. Попитах я колко струва килото зеле, и че нещо не намирам табелката с цената. Уверявам ви, че съм използвал доста спокоен и равен тон (имайки предвид, че и бях доста изморен), не съм използвал обидни думи и/или квалификации, по нищо не приличах на човек, който иска да се заяжда, да къса нервите на продавачката или нещо подобно.
Думите, които използвах бяха буквално следните: \"Много се извинявам, колко струва килото зеле, че нещо не виждам табелка с цената?\". Ако някой от защитниците на продавачите (изказали се по-горе) може да намери някаква вина в поведението ми, грубост в думите ми, моля веднага да я сподели. Обещавам да си взема поука. Както и да е....
Реакцията на касиерката естествено беше изумителна (или може би като всеки българин трябваше да я очаквам), доста (меко казано) груба. Нещо от рода на: как се осмелявам да я заговарям, като виждам, че е заета. Бях доста изумен, още повече, че й бях задал съвсем простичък и елементарен въпрос, съвсем доброжелателно. Виждах, че другата касиерка е заета, и пак съвсем спокойно я попитах към кого тогава мога да се обърна. Уверявам ви, че думите ми бяха отново обикновени и простички: \"А кого тогава мога да попитам?\". Аз лично пак не виждам нищо нередно в един такъв въпрос, нищо грубо, нищо обидно или дразнещо. Съвсем обикновен, елементарен въпрос. Ако бъркам нещо, моля кажете...
За мое огромно учудване обаче касиерката извади от скритите си резерви цялото си налично количество наглост, и ми заяви най-категорично, че килото зеле при тях струва 2,50 лв. (както знаем като потребители, повече от 60-70 ст./кг. го прави направо непродаваемо). Това звучи малко като \"какъв съм аз низшия, че я питам нея висшата за толкова тривиални неща\", \"я ми се разкарай от главата\", \"нашето зеле е със специална цена, само за богоизбрани\" или нещо подобно. Уверих се, че няма да получа в скоро време адекватен отговор и се отправих към изхода, като им пожелах много здраве. Е, думите които използвах този път бяха: \"Ами тогава, много ви здраве...\". Да, признавам, че тези думи имат и леко язвителен подтекст, но аз пък (да си призная) вече точно това и имах предвид. Естествено тогава и другата продавачка се \"включи на живо\" и започна да ме укорява за поведението ми, че просто можех да попитам съвсем просто и спокойно и няма нужда да правя такива проблеми, и т.н., и т.н. Естествено вече нито я слушах, нито виждах смисъл да я слушам. Въпреки това със спокоен и равен тон й предадох разговора си с колежката й и тя каза нещо като: \"О, аз я чух, че нещо Ви отговаря, но не чух точно какво...\". Както и да е, не това имах предвид...