Пиша това писмо по повод моето разочарование от обслужващ персонал, работещ във верига магазини 345.
Живея в кв. Света Троица, и преди години, когато откриха Магазинъ 345 на ул. Симеон много се зарадвах, че ще има един магазин в района, който ще предлага на клиентите си европейско качество и обслужване. И така вече две години съм от най-редовните клиенти на този магазин. Там човек може да намери почти всичко от което има нужда без да се налага да обикаля 2-3 места за ежедневните си покупки. Хората, които работят там са топли и много отзивчиви, и тъкмо това мое наблюдение ме накара да се почуствам изключително обидена и огорчена от факта, че един от служителите в този магазин (Вики – така пише на табелката, която носи) ми показа, че колкото и да се стремим да бъдем европейци ние все още не сме готови за това. Имам предвид следното: пазарувайки, както обикновено в магазина, за мое най-голямо съжаление заставам на каса, обслужавана от „Вики”, която явно не беше в добро настроение, за да обслужва клиенти. На мой коментар относно „свежата” салата, която съм взела (а като клиент смятам, че имам право да правя коментари, относно продуктите, които се предлагат в магазина) тя реагира много остро, бих казала с недупостимо за нормалния възпитан тон поведение . Останах безмълвна, като се опитах да кажа, че тонът който Вики използва, за да разговаря с мен не е много подходящ дори и за Женския пазар. За мое най-голямо учудване вместо да спре, Вики – касиерката започна да ми крещи, че съм смешна, като не ми изнася, да не пазарувам продуктите, които се предлагат в магазина и най-вече на няколко пъти с крещящи почти истерични оттенъци в гласа ме попита коя съм аз и от позицията на каква си позволявам да правя забележки. Тихомълком си платих сметката и излязох от магазина с чуството, че като клиент аз явно нямам никакви права, просто трябва да плащам и да се омитам. А това, че когато човек пазарува той не само плаща за продуктите а и за обслужването, остава на заден план. И в следствие на това задавам съвсем риторичен въпрос – това ли е нормалното поведение, което ние клинтите трябва да търпим, за това че сме имали „привилегията” да пазаруваме. Безкрайно е чуството ми на огорчение, но още по-тъжен е факта, че еденици като „Вики” биха могли да съсипят реномето на търговците, които представляват.
Макар и да съм сигурна, че това което пиша едва ли ще направи впечатление на когото и да е, бих искала да изразя собствената си позиция – аз като Клиент отказвам повече да пазарувам в тази верига магазини, тъй като смятам, че мое право е срещу цената, която плащам за продукта да получавам поне малко уважение от страна на обслужващия персонал. А клиенти се печелят с усмивка, а не с намръщената физиономия на крещяща по хората касиерка, изживяваща може би трагедията на собствения си живот.