Познавам такъв човек. Даже двама.
Единият съм аз. И листовките и градското си ги взех от раз. Малко се издразних на новите системи на взимане на провеждането на изпитите, а именно, че между листовките и градското имаше 2 месеца и 1 ден промеждутък (листовки 5 януари, кормуване 6 март).
Честно казано, ДАИ-джията имаше основания да ме скъса, но инструкторът ми ме е подкрепил. Грешките ми не бяха груби (4 пъти ми гасна колата). Просто се бях гипсирал, като девойче преди първа целувка

. И аз не знам, защо се бях гипсирал така (преди да се кача в колата бях доста спокоен), но факта си е факт. А иначе си карах хубаво до тогава и дори инструктора ми каза, че нямам нужда от допълнителни часове. Факт е, че след като взех книжка, доста от опитните шофьори, които возих, казваха, че карам много добре.
Та, когато изпитващия ме извика пак при колата, ми каза:
Взимам предвид фактора напрежение. Също така взимам предвид и мнението на колегата (инструктора) за Вас и наблюденията му върху вашето шофиране, затова съм писал \"Да\". Ако трябваше да съдя само от показаното днес, то сигурно бих писал \"Не\".
И от както съм си взел книжката (документа) на 16 март, почти всеки ден ходя на работа с колата. Това едно, че ме доошлайфва, а и доста ме тренира в каране в тесни улички и паркиране на доста неудобни места. За сведение, работя близо до пожарната на Раковска.
Другият човек, който си взе от раз книжката, е приятелката ми. Нейния изпит беше на следващия ден след моя. Тя се беше панирала още преди моя изпит и честно казано не вярвах, че ще го вземе. Но тя изненада всички. 3 дена преди изпита си се беше паникьосала, но точно на изпита е била спокойна. Явно и паниката има изчерпване

.
За съжаление, тя още не си е взела самата книжка. Дори още не е подала документите, защото е от Карлово (трябва да си извади книжката в Пловдив), а курсовете и изпитите й бяха в София и трябва минимум месец, докато изпитните протоколи се придвижат до там :shock:. Тия дни ще ходи да си подава документите и след още известно (доста) чакане ще има пластмаската. До тогава ще е забравила напълно да кара и ще трябва да се учи пак. Адски тъпо е според мен.
И да уточня, че курсовете сме ги карали в различни школи, в различни части на София и нямаме никакви \"връзки\" нито с инструкторите, нито с изпитващите.
Но иначе и аз съм чувал за тези номера и съм почти сигурен, че са малко късметлиите като нас, което е лошо. По-лошото е, че с плащане се пускат на улицата и тотално неможещи, което е още една опасност по улиците. Другото, което ме е яд е, че вече (всъщност от много време) няма полигон. В крайна сметка на полигона се учеха неща, които ти трябват в скапаното кормуване: тръгване по наклон (всеки ден минавам хълма между \"Царя\" и Дондуков), паркирания и т.н. А не като инструктора на една моя колежка (и тя по стечение на обстоятелствата от Карлово и си взе книжката след 2 месеца!), който отговорил на въпросът й: \"Кога ще ме учиш да паркирам?\" с:
Абе ти като вземеш книжка ще се научиш. А като не можеш, ще спреш, ще слезеш от колата, ще вдигнеш ръце и ще помолиш някой да ти я паркира, както правят доста жени.
Хитро, а?
И накрая. Независимо от кой път сте си взели книжката, моля ви, карайте внимателно. Не казвам бавно или нещо подобно. Карайте така, че да имате време за реакция (скорост, дистанция и т.н.). Малко мисъл, но на място трябва

.
Поздрави и лек път
ЕмуП.П. И безавариен

.